Jul 19, 2024, 4:53 PM

Пожарите

  Poetry » Civic
627 0 0

В моменти на изпитания се вижда

каква стойност имаш, дали си годен!

На пострадалите никой не завижда,

тежка е съдбата на човека народен!

 

На хората къщите пламъците изпепелиха,

сетиха се накрая за хиляда лева "обезщетение"!

А те помежду си порциите си разпределиха,

реагираха на бедствията с голямо закъснение!

 

"Големи" грижи за народа полагат, няма що,

някои от тях с милиони здраво се налапаха!

Но тук искам да попитам народа наш:"Защо

избираш хора, що за кой ли път те разплакаха!?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...