19.07.2024 г., 16:53

Пожарите

623 0 0

В моменти на изпитания се вижда

каква стойност имаш, дали си годен!

На пострадалите никой не завижда,

тежка е съдбата на човека народен!

 

На хората къщите пламъците изпепелиха,

сетиха се накрая за хиляда лева "обезщетение"!

А те помежду си порциите си разпределиха,

реагираха на бедствията с голямо закъснение!

 

"Големи" грижи за народа полагат, няма що,

някои от тях с милиони здраво се налапаха!

Но тук искам да попитам народа наш:"Защо

избираш хора, що за кой ли път те разплакаха!?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...