Пожелай ме
Ела при мен, като скитник отхвърлен,
от докосването на страстта опърлен.
Отворена за теб е моята врата.
Поискай ми подслон, не оставяй ме сама.
Нека на любов да ти ухая,
с устни влажни да те прилаская.
Нежно в мен да те поканя.
Пожелай ме, не ще се колебая.
Почти без глас ще те повикам.
С премрежен поглед „Искаш ли ме?” ще попитам.
Със страстна ласка ще те взема.
Чувствата си ще редя в поема.
По тялото ми с ръка се разходи.
Извивките ми с поглед проследи.
Нека с теб невинността ми изгори.
Всичко ми вземи, не ме жали.
Дъхът ми с целувка открадни.
На колене от възбуда ми падни.
Без да питаш, в сладък грях ме ти люби.
А на сутринта тикомълком си върви.
от докосването на страстта опърлен.
Отворена за теб е моята врата.
Поискай ми подслон, не оставяй ме сама.
Нека на любов да ти ухая,
с устни влажни да те прилаская.
Нежно в мен да те поканя.
Пожелай ме, не ще се колебая.
Почти без глас ще те повикам.
С премрежен поглед „Искаш ли ме?” ще попитам.
Със страстна ласка ще те взема.
Чувствата си ще редя в поема.
По тялото ми с ръка се разходи.
Извивките ми с поглед проследи.
Нека с теб невинността ми изгори.
Всичко ми вземи, не ме жали.
Дъхът ми с целувка открадни.
На колене от възбуда ми падни.
Без да питаш, в сладък грях ме ти люби.
А на сутринта тикомълком си върви.
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
