Да падат капки. Да вали.
В стъклата топъл дъжд да свири.
Във мен да се притискаш ти,
а аз във длани да те сбирам.
Да бъде мокро и във нас.
От обич да е много мокро.
Дотолкова, че във сърца
от нежност да проблясват локви.
Да падат капки. Да гърми.
Небе да слиза до земята.
Върху ми, топла да лежиш,
а устните ти да отхапват
горещи късове от мен.
В безумие да ме разграбваш.
Парче да късаш, след парче,
и аз да гина – от наслада.
Да падат капки. Да тъми.
Светът в море да се превръща.
Във мен да се притискаш ти
и дъжд-любов да ни поглъща.
© Деян Димитров All rights reserved.
Това е много силно.
Като дъжд...