olga (Олга Христова) olga (Олга Христова)
33
Nov 18, 2007, 7:45 PM

Покана

  Poetry » Love
1K 0 5

                                                  Покана

                                        Защо с дихание топлиш ръцете си?
                                        По-дълбоко със длани бръкни
                                        от любовта вътре вземи си,
                                        сърцето ми за теб се нажежи.

                                        Влез при обичта ми - разходи се!
                                        Разгледай мисли и мечти,
                                        иди при спомените - разрови се!
                                        Уверено към себе си тръгни.

                                        Влез! Уютно настани се.
                                        Без страх в сърцето остани,
                                        с моите желания стопли се,
                                        а после тихичко ме събуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0