Пролетта пак пристигна, без да я каним
и цветя и тревички с нежност погали.
Непоканени, птичките нежно се любят
и наднича през сълзи облакът влюбен.
Колко бързо разцъфнаха голи дръвчета
и реката забърза да стигне морето,
и запяха в листака славеи нежно,
а под храсти се крият теменужени прежди...
Няма да чакам специална покана –
влюбвам се пак със любов неживяна!
28.03.11 г.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
