Поглеждаш ме.
Даваш ми да прочета между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи, впримчени в съдба, надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето.
Окъпани във сок от вената прекъсната от дните.
Фермент, ухаещ на развала.
Мечти достигнати от невъзможие.
Покана за виновно своеволие.
Защо да пъпля в път, заченат в сив чаршаф от безизходни кръстопътища?
Защо да следвам фарове угаснали?
Нима се свърши светлината на звездите? ...