Oct 24, 2025, 8:31 AM

Полъх

  Poetry
139 0 0

П О Л Ъ Х

 

Вярата в България се завръща

и макар,че все още по върховете

не спира,да се вихри Простотията,

с осъзнаването на вътрешното доверие,

Духът ще ни свърже с достойното минало.

Господ чука по сърцата ни

и ни призовава,да го познаем,

да му отворим широко вратата

и на софрата си да го поканим.

Да обядваш или вечеряш със Бог

е най-голямата привилегия

и най-печелившия,огромен залог

за край на досегашната ни мизерия.

Без бол Енергия липсва Изобилие-

без него се чудим колко,как,кога,до къде,

но когато то изригне и властно

постави вредом ръката си,

ще изчезне навеки мерака,да се краде.

С изобилието идеите от минали спомени

ще възкръснат в обновеното ни Съзнание

и ще съберат сила за тласък огромен,

който на раменете ни крила ще постави,

за постигане на жадуваните мечти.

 

24.10.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...