Полегнала е Тодора
Полегнала е Тодора
на шарена сянка
под крушата на двора
Рано отзарана
двора е премела,
вода пресна
с менците донела,
чеиза по плета
на слънце е изнела:
есента приижда,
на кърската работа
краят ѝ се вижда,
скоро и Тодора
ще премита
други двори.
Времето за сватби
наближава,
и Тодора по реда си
булка ще да става,
задно с чеиза
в друго село
заминава,
мамина градинка с
ружи и латинки
кой ще я полива
догодина?
Нека всички се
нагледат
що Тодора
везала и плела
и с любовни клетви
душата си вплела,
други майка и баща
в друга къща,
ще я гледат
тази красота,
Тръгне ли
от тук мома,
невеста ще си спомня
за тейкови двори
и шарената сянка
на крушата на двора...
© П Антонова All rights reserved.
