Полека-лека...
На Димо
Полека-лека пак във теб се влюбвам
и чувството е сладостно-тревожно.
В очите ти безкрайно се изгубвам
и невъзможното е близко и възможно.
Гориш ме цяла с погледа си тъмен.
Настòйчиво ме искат твойте длани.
Страхувам се, че твоя ще осъмна
и много дълго с тебе ще остана...
Уплашена съм, че мечтата литва
в сърцето ми като самотно птиче.
Мълвя без думи някаква молитва.
Тя свършва не с "Амин!", а със "Обичам..."
И бъдещите дни са ми неясни.
Света ми ти отново преобърна.
Към устните ти, търсещи и страстни,
се приближавам. И не искам да се върна...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
