Полет
Пердето болно-жълто се отдръпна леко.
И хоризонти нови засияха.
Прескочи през прозореца момчето.
Полетя нагоре.
Сякаш чакаше го родна стряха...
Зареяно в облаците интересни,
пееше момчето и жадуваше. Игра!
Мисли се бунтуваха, искряха там, в небето,
облаците го приканваха сега...
Отлиташе натам момчето.
Щастливо от неземната съдба.
Щастливо?! Беше рядкост. За което -
усмихваше се иронично то сега.
Замина си момчето.
Ронеха се майчински сълзи.
Умря.
А беше слънчево.
Усмихваше се от небето.
И бе щастливо - че летя.
© Ани Ракова All rights reserved.
