Полет
С утрото излитам
като птица
от погледа ти влюбен и добър,
летя
над лавандулови полета
търся младост, широта и мир.
Летя над нивите
с узряло жито
като полъх подир нежен зов,
тук някога и с някой
играехме
на вечната игра любов.
Прелитам долу
край реката,
къпя се във сребърни води
и отново
пак съм жива...
тъй както никога преди.
С кончета тичам
във полето,
оглеждам се в очите на сърна,
докосвам се
до всяко цвете,
отпивам чисти капчици роса.
Привечер се връщам
уморена,
притихва в нежни сънища нощта,
тихо във очите ти
заспивам,
а ти си буден...галиш моите крила.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
