Понякога не се разбираме,
понякога не ни разбират
и с всеки миг, презрял, усещаме
как чувствата във нас умират...
Душите ни - самотни гълъби
в небето пръскат звезден прах
и топлината е гнездото им,
а обичта е слънчев грах...
В крилете тихо стене вятърът,
разсечен от рояк мечти...
Красив е онзи миг, когато
събуден порив полети...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
