Полет (на Й)
Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,
с криле да те отнасям към олтара,
Единствена любов от сбъднат сън,
посипана с пера от волни птици,
по-скъпа от божествения звън
на ангелите в светлите зеници.
Сега бъди мой верен силует
и Евридика в царството на Хадес,
през черната усмивка да летим
на космоса и звездните пожари...
Аз зная онзи райски кът
зад тъмните галактики останал.
В кръвта записан с тайнствения път
на руните от времена прастари.
И помня извора на живата вода,
в която двамата ще оживеем
отвъд прегръдката на гибелта,
забравили рефлекса да стареем...
https://www.youtube.com/watch?v=nM4f7DdnKE0
© Младен Мисана All rights reserved.
