Поличба
отново на Бенджи и отново с много обич
И пак броя минутите до падането на нощта.
Притихнала, в очакване, нетърпелива.
Обречена съм, зная, от проклетата Съдба.
Обречена съм, само нощем с теб да съм щастлива
Простих се със деня и иде тъмнината
зловеща, плашеща... но аз не се страхувам
и чакам да се появи и някой с Луната
и чакам теб... защото теб жадувам
Ту моля се, ту псувам по Съдбата
копнееща, бясна и влюбена.
Крещя и питам я защо, по дяволите, любовта
от слънцето след часове ще е погубена
И с тебе заедно крадем от нощта тъма
притихнали, влюбени, поне сега заедно
създаваме от нощ и звезди тиха мечта -
И утре след залез, да се съберем в едно...
... напират слънчеви лъчи през щорите
и шепнат ми: „за тебе нивга не е писан сватбен пир...
В нощта за любовта си с Него ще се борите...
... сама обрече се на това, влюбвайки се във вампир..."
© Неда All rights reserved.
