Dec 19, 2024, 6:28 PM

Политическа мъгла

  Poetry » Civic
684 3 5

Не съм гневна,

когато крадете.

Това е човешко.

Но поне нещо

смислено оставете.

Не се ядосвам

и когато лъжете често.

Съвсем е човешко.

Но ... не така лесно,

не така грешно.

Не сме идиоти.

Не сме достатъчно луди.

Дори ми е смешно.

Взехте цялата вяра

и след вас -

полуистини и заблуди

като пътища минни.

В психиатрията

има места за невинни

и политици без диагноза.

С нови избори се опитваме.

Имам даже прогноза -

просто свикваме.

Но се вбесявам, когато

и това поколение

си отива

с безнадеждно смирение

и без перспектива,

вървят и не дават оценки.

И пак ви прощавам –

в мъглата всички сме сенки

и всички ни скрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

The work is a contestant:

13 place

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...