Dec 19, 2024, 6:28 PM

Политическа мъгла

  Poetry » Civic
666 3 5

Не съм гневна,

когато крадете.

Това е човешко.

Но поне нещо

смислено оставете.

Не се ядосвам

и когато лъжете често.

Съвсем е човешко.

Но ... не така лесно,

не така грешно.

Не сме идиоти.

Не сме достатъчно луди.

Дори ми е смешно.

Взехте цялата вяра

и след вас -

полуистини и заблуди

като пътища минни.

В психиатрията

има места за невинни

и политици без диагноза.

С нови избори се опитваме.

Имам даже прогноза -

просто свикваме.

Но се вбесявам, когато

и това поколение

си отива

с безнадеждно смирение

и без перспектива,

вървят и не дават оценки.

И пак ви прощавам –

в мъглата всички сме сенки

и всички ни скрива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

The work is a contestant:

13 place

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...