Полярни мисли с южни сетива
Полярни мисли с южни сетива
и сякаш въздух не достига.
Едва пресякла огнена черта
назад се връщам уморена.
Колко мисли днес разбих
да оставя в себе си надеждата,
колко бездънни извори изпих
за да наситя жаждата.
Забързан ход е времето, не спира!
По тъжната спирaла на годините,
които не вървят, летят,
а без криле отлитат дните.
Да можех само да поседна
разгърнала мечта като на карта
и с дланите си да докосна
онази нейна светла диря!
Полярни мисли с дъх да стопля,
да мога да раздам и на света
от южните си жарки сетива.
Навярно бих била щастлива!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
