Полярни мисли с южни сетива
и сякаш въздух не достига.
Едва пресякла огнена черта
назад се връщам уморена.
Колко мисли днес разбих
да оставя в себе си надеждата,
колко бездънни извори изпих
за да наситя жаждата.
Забързан ход е времето, не спира!
По тъжната спирaла на годините,
които не вървят, летят,
а без криле отлитат дните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up