Помен за Фреди
I
„Фреди Меркюри умря!”
заплакаха по телевизията,
по радиото,
по всякакви медии.
Черни очила си сложиха журналистите
и разни там държавници,
оплели конците,
уж негови ценители.
По дяволите – както искате!
II.
Ексгоспожица Панделиева,
после екснякаква госпожа,
сега жена
на някакъв ексдържавен режисьор,
затаете дъх –
ще снесе
самата тя яйце на демокрацията
или в Америка,
или в някоя наша люпилня.
Представяте ли си?
Значи тя не е стерилна,
а сигурно плодът ще бъде гений –
между расово куче и
дива балканска вълчица.
Америка!
Фреди!
Ние ви обичаме!
Но не както комунистите!
Ние си подаваме задника
на по-възпитани
на по-изискани
такова...
всеки ще се досети, ако помисли.
III.
„Ужас!
Тамара Глоба предсказва потоп!
И косопад на премиера...”
Всички българи ще бъдат защитени
от Всевишния,
защото са му давали явно квартири,
без да плаща наем
в тая скъпотия,
а тайно
на палачите му
пирони са продавали.
IV.
Сега плачат
и за рента молят.
Всичко е законно.
Само дето няма още закони.
V.
А „Христос возкресе из мертвих”
кръста, за да носи,
не, за да седне зад бюро
и да чопли семки,
когато един народ се погубва,
когато изнасилват старици,
невръстни момчета и момичета,
когато убиват от упор,
когато броят трупове
като дребни стотинки...
VI.
Христос возкресе из мертвих –
защото вярваше, че е потребен.
VII.
Един писател беше коленичил
пред този народ,
защото го обичаше.
От нине до присно
и во веки веков
този народ коленичи
пред няколко недъгави безличия!...
VIII.
А Фреди е жив.
А Фреди е в сърцето на всеки.
А Фреди вече не е болен от СПИН.
И ако сте мъже –
не изнасилвайте невръстни
или старици!
Мадони претъпкаха манастирите
и публичните домове.
Не изнасилвайте невръстни или старици,
ако сте мъже!
В този свят може да се живее,
дори ако мъничко поне обичаш.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
