Mar 26, 2009, 4:45 PM

Помислих го

  Poetry » Love
960 0 4

Ако можеше да върна времето назад,

не бих посмяла да те срещна

и не защото не получих любовта,

а само заради болезнените мигове сега.

 

Да си наясно, че не трябва да се бориш

за нещо, в което вече нямаш вяра

и унижавайки се да не спираш

да търсиш изход от предизвестената раздяла.

 

Да се усещаш като непотребна и излишна,

да се преструваш, че не си разбрала,

да го преглъщаш и да се надяваш,

че няма някой ден да съжаляваш.

 

За чувствата и любовта, запратени на вятъра,

и стъпкани без жал от неговото безразличие,

за смазаната и осакатената съдба на тази връзка,

захвърлена безмилостно, удавена в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енигма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марти, не си струва да загърбваш красотата, заради страданието...
  • Случват се и такива неща в живота, но се... преодоляват! Донякъде и благодарение на изкуството, където човек на воля може да изразява чувствата си. Не спирай да пишеш, имаш дарба!
  • Пишеш много истински! За мен е така. Докосват ме стиховете ти!
    Пиши!
    Поздрави!
  • болезнен стих.. поздравявам те!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...