Помниш ли...

Poetry

1K 0 1

Сиви стени... тъмни сенки... самота...

Град без име... обвивка на живот

Мъгла... суета... и всичко бе лъжа

Заобиколена от лъжи... нали ?!

Така ли е... тогава ела... ела...

Вземи ръката ми и забрави...

Сълзите, мъката... себе си дори

На удоволствия парфюми...

Нека бъдем две деца...

Така нежна е ноща...

Тук... Сега...

Красива си...

Единствената реалност - Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mikebelan (Андрей Иванов)

Кратко, точно и ясно.От това би станало страхотна песен да знаеш. А колкото до любовта. Да любовта е най-реалното нещо което човек може да изпита в живоота си, бъди сигурен. Ще дам отличен само заради това "Единствената реалност - Любовта...." Велико е. Няма какво повече да кажа.

2008-04-24T16:40:16+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0