Помниш ли миналото лято?
Онова, крайбрежно изгорялото
на весели лунички.
Тогава заровихме ръцете си
във пясъка. На топло.
Зачакахме морето да ни вземе,
а слънцето белязваше лицата ни
със шоколадови усмивки.
Така заспахме - със русалките,
а когато се събудихме отново,
беше вече зима.
На Каварна
18.11.2008г.
© Адриана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
