Aug 23, 2023, 3:00 PM

Там, на хълма, вечно сам... 

  Poetry
472 2 2
Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе!
Слънцето залезе, сякаш вечно! Луната тъй и не дойде!
И здрач настана! Вече се не знае, ден ли беше или нощ!
Черна сянка около дъбът витае, вкопчила се в него с цялата си мощ!
Тъй започна да повяхва старото дърво.
Клоните му, без листата, голи, в черен мъх покрито цялото стъбло.
За него бе настъпил краят! Нямаше я, ярката луна!
Време бе да иде в рая на дъба вековен нежната душа! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nebula All rights reserved.

Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
  495 
Random works
: ??:??