May 30, 2011, 12:12 AM

Помниш ли...

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Помниш ли първата ни среща и първата целувка гореща.
Kак очите ни се изпълниха със радост.
Kак сърцата ни туптяха във едно.
Помниш ли кога за първи път ти казах ОБИЧАМ ТЕ...
Kак прегърнах те и останахме така...
Помниш ли моментите красиви и чувствата помежду ни...
и колко бяхме ний щастливи, аз и ти.
Помниш ли как ме обичаше и как вярвах ти аз...
Kак си мечтаехме за бъдеще, за дом и детенце...
Спомняш ли си как ме нарани?!
Kак ме остави  с тези спомени...
Сам със спомените, които още съществуват.
Помниш ли?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....