Помниш ли онази роза, която ти ми подари?
Да, онази разцъфтялата с многото бодли...
Как винаги носех я със себе си...
Ден и нощ тя беше с мен.
Вечер целувах я за лека нощ,
а сутрин тя ме будеше с уханието си благо...
И в миг един тя увехна в моите ръце нещастно...
Помниш ли онази роза?
Помниш я, нали?
Онази роза беше ти!
© Аби Станева All rights reserved.