Jan 29, 2011, 11:55 AM

Помниш ли?

  Poetry
541 0 0

Помниш ли

първия миг,

когато се видяхме

и магията на любовта завладя ни?

Помнишли

гласа ми,

сгряващ душата ти?

Помниш ли

звъна на смеха ми,

който те кара да бъдеш особено щастлив

и сякаш ще полетиш?

Помниш ли

допира на ръцете ми

и тръпката, по тялото полазила те?

Помниш ли

блясъка в очите ми,

сякаш светлината те огрява?

Помниш ли

първата прегръдка и спокойствието,

което те обземаше – сякаш вече си у дома,

защитен от коварството на света?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...