Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна?
Накара ме да продължа да тичам
и някой ден да се върна.
Помниш ли, когато за пръв път наруших правилата?
... и колко ядосан беше,
и как ми хвана ръката?
Помниш ли какво ми каза тогава?
Да не спирам да се боря,
мечтите да преследвам,
да вярвам в себе си,
звездата си да следвам.
Каза колко трудно е, каза как да го направя,
каза, че ще си там, дори да падна.
Помниш ли колко сълзи си изтрил с ръце?
Каза, че много ще го чупят това сърце,
но да чакам специалното момче.
Помниш ли, когато осъзна, че съм пораснала вече?
Беше ти гадно, нямаше на кого да казваш повече "Малкото човече".
Помниш ли? Помниш, нали?
Аз обаче помня само празнотата,
помня безсънните нощи, изпълнени с мисли, помня и тъгата.
Помня, че те нямаше там!!!