Jun 6, 2009, 1:13 AM

Помниш ли2

  Poetry » Love
569 0 0

Помниш ли как ме рисува,

как притеснено позирах?

Помниш ли как ме целува

и как тихомълком си отивах?

 

Помниш ли онзи миг,

в който огън между нас започна да гори?

Помниш ли как в теб

от екстаз забивах нокти?

 

Помниш ли как тишината се раздираше

от звънкия звук на чашите.

В които сипа пина колада

и вдигахме за наздравица.

 

Помниш ли всичко това,

как криехме се тайно?

Отдавахме се на страстта

и бяхме щастливи безкрайно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...