Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката.
Помня и пейката,
още в е същата.
Чака самотна и тъжна.
Помня изгрева,
дъха на тревата –
току-що окосена.
Няма я птичката.
И плитката отъняла е с времето,
но живо е семето.
В него е силата.
Ще покълне след дългата зима.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
