Помня
Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката.
Помня и пейката,
още в е същата.
Чака самотна и тъжна.
Помня изгрева,
дъха на тревата –
току-що окосена.
Няма я птичката.
И плитката отъняла е с времето,
но живо е семето.
В него е силата.
Ще покълне след дългата зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
