Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
4.08.2017 г., 23:11 ч.

Помня 

  Поезия
355 3 9

Помня топлата вечер, 

дъха на морето. 

Помня, сякаш бе вчера, 

как ме прегърна нежно и топло. 

 

Помня целувката. 

Помня и пейката, 

още в е същата. 

Чака самотна и тъжна. 

 

Помня изгрева, 

дъха на тревата –

току-що окосена.

Няма я птичката. 

 

И плитката отъняла е с времето, 

но живо е семето. 

В него е силата. 

Ще покълне след дългата зима. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах, докосна ме слагам в любими
  • Красива тъга обвита с носталгия докостна ме Васе!!!До номи мила!
  • Красиво е въпреки тъгата, която се усеща.
    Поздрави, Васенце.
  • Прекрасно е, Васе! Запази този спомен завинаги! Поздравявам те!
  • Ако една любов може да се надживее, значи не е била истинска. "Това е толкоз просто и логично". А след истинската следва само червей!

    "Помня целувката."

    Красива носталгия, Васи!
  • Много мъдрост.. Много любов.... Финалът особено ми хареса! Поздравления, Васе!
  • За това са спомените да ни напомнят какво сме оставили след себе си.
  • Образно и носталгично, харесва ми!
  • хареса ми , но тъжничо е,че я няма вече птичката и това за плитката.. еххх
Предложения
: ??:??