Qndov (Никола Яндов)
424 815
Apr 6, 2024, 12:00 PM

Помолих Бог да го прости 

  Poetry » Other
259 0 6

Като грак на черна птица

прозвуча телефонният звън,

че оредяла е нашата редица,

получих вест като гръм.

 

За приятел стъпил на земята

здраво в този век,

обичащ хората, семейството, децата,

един истински Човек.

 

Там високо в планината,

този приятел мой,

край руслото на Вит - реката

бе намерил вечният покой.

 

Като порой небесен новината,

с една вълна голяма,

заля, опустоши ми душата,

помете мъжкото и срама.

 

Очите ми загубиха сухотата,

потекоха мълчаливи сълзи,

кръст направих със ръката

и помолих Бог да го прости.

© Никола Яндов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за взетото отношение, Юри! Нека да бъде така, Ивита! Бъдете живи и здрави!
  • Светъл да е пътят на твоя приятел, Никола!😢
  • Никола!!! 🥲👍
  • Късно осъзнаваме, че имаме кратък срок на тази земя и че връщане няма.
  • Да, Валя, всички ще идем там! Само съжалявам хора, които се мислят за вечни, притежаващи пари, придобити по неведоми пътища и с тях ще решат проблема за вечност. Благодаря за взетото отношение, Валя! Бъди жива и здрава!
  • Светъл да е пътят ми, ние всички ще си идем.
Random works
: ??:??