Помолих Бог да го прости
Като грак на черна птица
прозвуча телефонният звън,
че оредяла е нашата редица,
получих вест като гръм.
За приятел стъпил на земята
здраво в този век,
обичащ хората, семейството, децата,
един истински Човек.
Там високо в планината,
този приятел мой,
край руслото на Вит - реката
бе намерил вечният покой.
Като порой небесен новината,
с една вълна голяма,
заля, опустоши ми душата,
помете мъжкото и срама.
Очите ми загубиха сухотата,
потекоха мълчаливи сълзи,
кръст направих със ръката
и помолих Бог да го прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
