Поне до Коледа да не обичам!
От днес не искам да обичам.
Поне до Коледа. Дано!
Починете си от мен, момичета!
Повярвайте ми - за добро!
Изобщо после, ако може -
избирам честно безлюбовие,
а не заблуда в невъзможности
и мимолетни плахи полети.
Подбирайте си с мене думите!
(Наивен съм. Но чак пък толкова?)
Защото после се превръщам в буря
и честно, казано - тежкО ви гОрко.
Аз нямам нищо, за да губя повече.
Такива, като мен до смърт са страшни.
Обърнах болките и всяка горест,
В сърце за никой, нищичко не значещо.
Душата ли? На теб я вричах!...
Защото исках ти да я нахраниш.
От днес не искам да обичам.
След Коледа дано да ме забравиш...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
