Поне не се страхувам да греша
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали,
такава все съм ръбеста и крива,
понякога в очите ми вали,
но после как дъгата ми отива..
.
Спокойна съм... Не вярвай на това.
Самата аз съм сприя, лятна буря,
да милвам мога с ласкави слова
или света за миг да прекатуря.
Каквото давам, давам от душа,
любов и нежност... Крах или летене...
Поне не се страхувам да греша.
Спокойствие ли? Като смърт за мен е.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
