Защо не ми написа ни веднъж
две думи, като нотна песен,
която със клавир от ситен дъжд
да ти изпея с отминаващата есен.
Защо не се обади ни веднъж
и със гласа си да разбиеш ледовете,
да шурне топла майска нощ,
да ме омаеш с аромат на цвете.
Защо веднъж - поне веднъж -
не влезе в облака със мене,
да видиш как след този дъжд
дъгата дипли си крилете...