Поне веднъж
Поне веднъж присви ли те инфарктно?
Поне веднъж крещял ли си в дъжда?
Поне един път стигна ли ти малкото?
Обичал ли си някога така,
че думите отдавна да са ничии
и всеки дъх, болезнено мечтан
да те обрича все на необичане?
Кървял ли си, от вятър разпилян?
И търсил ли си спомени в отвъдното?
Намирал ли си изход? Светлина?
Спасявал ли си някого от тъмното?
...
Мълчиш.
Не казваш нищо...
Тишина.
А вятърът те гони без посока.
Обръщаш се.
Прегръщаш ме.
Мълча.
Обичал ли си толкова дълбоко...
Целувал ли си някого в дъжда...
© Яна All rights reserved.
