Понеже
Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек,
/а вътрешният има сили свише/,
така дълбоко сграбчил своя век,
че той едва успяваше да диша,
все повече започна да забравя,
това, което ставаше излишно -
един внезапен залез с цвят на ягода,
усмивка от един случаен ближен,
пътека сред магически треви -
обрасла с троскот, тръни и коприва,
любов, която може да боли
и все пак да е дяволски красива.
И беше се изгубил този мъж
под скиптъра на търсената слава.
Понеже бе пораснал изведнъж.
И бе вгорчил живота си с забрава.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Благодаря ви!