Понякога
Понякога стоя до тебе пак,
със всяка фибра нежността ти чувствам,
завити двама с падналия мрак,
говорим с онемели устни.
Понякога от сънища боли,
в тях тръгваш си преди да се събудя.
Една бележка малка остави
в приюта ни за безнадеждно луди.
Понякога случайно с мене си,
принадлежиш на някой друг по право.
Душата ти разпъната виси
и стене върху мъжкото ми рамо.
Понякога ме молиш за любов,
предлагаш ми едно прекрасно тяло,
без нея пари женското клеймо
и чувстваш, че сама ти не си цяла.
Навярно ме заменяш с някой друг
и в мислите, и във мечтите свои,
но щом събудя се и ти си тук...
разбирам, че понякога си моя.
© Михаил Цветански All rights reserved.
