ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
Nov 23, 2014, 12:12 PM

Понякога 

  Poetry » Love
518 0 7

Понякога стоя до тебе пак,
със всяка фибра нежността ти чувствам,
завити двама с падналия мрак,
говорим с онемели устни.

Понякога от сънища боли,
в тях тръгваш си преди да се събудя.
Една бележка малка остави
в приюта ни за безнадеждно луди.

Понякога случайно с мене си,
принадлежиш на някой друг по право.
Душата ти разпъната виси
и стене върху мъжкото ми рамо.

Понякога ме молиш за любов,
предлагаш ми едно прекрасно тяло,
без нея пари женското клеймо
и чувстваш, че сама ти не си цяла.

Навярно ме заменяш с някой друг
и в мислите, и във мечтите свои,
но щом събудя се и ти си тук...
разбирам, че понякога си моя.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??