Понякога,
съвсем неочаквано,
в душите ни
се изсипват думички.
Оставят се на течението.
Боричкат се.
Хапят се.
Преобръщат се.
Влюбват се.
Завиждат си.
Скарват се.
Сдобряват се.
Настаняват се на
най-удобните за тях места.
Усмихват се и заспиват.
Понякога.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
