Понякога
и чувстваш как сърцето те боли.
Понякога, когато мразиш любовта
и вярата във нея те пили.
Понякога, когато те затрупват със цветя,
а в тебе всичко се руши.
Понякога, когато мечтаеш за смърта
и нищо в теб не казва ти “поспри”...
Тогава затвори очи и се върни назад.
Тогава помисли за мен и любовта ми приеми.
И вярвай, че ще бъде светлина,
защото вярата във теб се възроди!
И волята, която събереш
ще те издигне във прекрасните страни,
ще чувстваш всичко около теб,
като че ти си всичко в този свят.
И Бог ще дойде и ще те възнагради
и ще разцъфтиш като липов цвят!
Със огъня ти всичко изгори,
със водата го възобнови.
Със въздуха ти всичко извиси,
а със земята заземи.
И силата във теб ще е огромна,
защото вярата във теб се прероди!
© Диан Гочев All rights reserved.
Ще ми се само и моята вяра някак си да се възроди, ако съм я изгубила или когато я изгубя. Но по-добре изобщо да не я губя. А такива стихове помагат за това.