krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
Nov 9, 2014, 10:06 PM

Понякога Безкрая се напива със тъга 

  Poetry
809 0 9

Навил крачолите си като вчерашен клошар -

настървено ревматизма си припичаше Безкрая...

Рисуваше осморки със зимните си ходила

и тананикаше - фалшиво и досадно...

 

Пришиваше немигналата кръпка на деня

и жадно се заглеждаше по отминаващи надежди.

А те - унесени във огледалото на абсолютната си красота - 

като комети

в изяществото дълго се заглеждаха...

 

И понеже - бъдеще му обещаваха онези,

                                               топлите жени,

които така и не потърси в безлунните си нощи...

А другите - 

в съня му се разхождаха божествено сами,

покрили се с омарата на лятната си невъзможност...

Безкрая... мислеше да се захване със роман

и както предполагате - естествено - любовен...

Да приюти във страниците му една бленувана

                                                                          жена,

в която всяка истинска - 

ще види част от своя образ...

 

Но... от утре...

Днес прищипаният нерв на корабното му въже

все още

плетеше клюки с котвите изгубени на самотата,

а каравелите безпътни на вчерашния необятен ден

изпълваха със тиха радост и... покой

душата му...

© Красимир Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво намерение... за роман
  • !!!
  • Хубаво е! Много е хубаво! Допадна ми метафоричния изказ. Поздрав!
  • Той затвори лятната си книга.
    Между страниците й останаха
    отворените очи на незабравки.

    /"Очи за обратно виждане" Lucky/
  • Да, да..., Безкраят с какво друго да се захване..., естествено, че най-много му отива любовният роман... И още по-естествено - разбира се, от утре... Мисля, че досега не ми се е отдавало случай да усетя Безкрая, но благодарение на твоето стихотворение дори го видях. Поздравления!
  • "Понякога Безкрая се напива със тъга." Добре казано и написано, Краси!
    Оценявам го!Поздрави и ти желая лека и творческа седмица!
  • Ех, Краси! Харесах го този ревматичен Безкрай!Загледан в отминаващите надежди!Както винаги – страхотни метафори!
  • Всеки има своето понякога, а в твоето дори тъгата искри. Поздравления!
  • Интересна поетична визуализация на Безкрая! Поздравление, Красимире - хареса ми!
Random works
: ??:??