krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
Nov 9, 2014, 10:06 PM

Понякога Безкрая се напива със тъга 

  Poetry
5.0 / 8
914 0 9
Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня
и жадно се заглеждаше по отминаващи надежди.
А те - унесени във огледалото на абсолютната си красота -
като комети
в изяществото дълго се заглеждаха...
И понеже - бъдеще му обещаваха онези,
топлите жени,
които така и не потърси в безлунните си нощи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Random works

More works »