Понякога не стига любовта
Не крия, че раздялата тежи.
Щом искаш – мен за всичко обвинявай.
Все някой ще си тръгне, когато не върви.
А другият - той на перона ще остане.
Да. Понякога не стига любовта…
Дори когато двама се обичат.
Защото, без доверие и свобода
тя на затвор, на клетка заприличва.
Ти мене обвини в лъжи…
Излъгах те веднъж, признавам.
Излъгах те, но моля – разбери,
че аз не мога нищичко да обещая.
Нима се обещава Любовта?
Нима е договор със подпис?
Да, тръгнах си… Не мисля, че греша.
Защото чувствата не са „по опис“.
И всеки днес върви по своя път.
Дано по твоя е цъфтяща пролет.
Дано красив за теб да е светът.
А мен… не ме мисли! Аз вече следвам
своя полет!
© Ирен All rights reserved.
