May 10, 2008, 3:53 PM

Понякога съм друга 

  Poetry » Other
649 0 4
Понякога яхвам метлата
и ставам зла и хаплива -
и нещо, което ме радва,
очарованието му веднага се срива.

Понякога съм като снежинка -
красива, нежна, ефирна,
но допра ли се до сърце обичливо,
вледенявам и от студ си умира.

Понякога се развихрям като лятна буря.
Гърмя, трещя и всичко във е вода от сълзи,
но миг по-късно се усмихвам и
като слънцето разпръсвам лъчи от усмивки.

Понякога съм огън и лед във цяло едно -
усещат как изгарям всичко без време,
а доближат ли се до мен за частица топлина,
всеки от тях замръзнал ще стене.

Понякога просто съм аз -
обичаща, мила, усмихната
и нося в сърцето топлина,
целия свят сякаш обичаща!

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепен стих мила, мисля, че твоят образ ми се яви пред очите ми. Толкова добре си обрисувала себе си, едновременно пишеш и рисуваш, много си талантлива. Поздравления!
  • Много добре разкриваш различните страни както твоите, така и на повечето хора. Но най-хубаво е когато си себе си, макар че малко хора вече отстояват принципите си. Поздравления, хареса ми
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • "Понякога просто съм аз..."
    Такава обичаш и ти се радват!
    Поздрави!
Random works
: ??:??