Понякога яхвам метлата
и ставам зла и хаплива -
и нещо, което ме радва,
очарованието му веднага се срива.
Понякога съм като снежинка -
красива, нежна, ефирна,
но допра ли се до сърце обичливо,
вледенявам и от студ си умира.
Понякога се развихрям като лятна буря.
Гърмя, трещя и всичко във е вода от сълзи,
но миг по-късно се усмихвам и
като слънцето разпръсвам лъчи от усмивки. ...