Понякога съм просто като вас
Понякога съм като вас - съвсем така.
От дребните неща съм развълнуван.
Изкъпал се в житейската река
един-единствен път, за да не плувам.
И слънцето ми диша във врата,
от зной душата ми започна да студува.
Нали е важна само мисълта,
че истината ще ни излекува.
Но тази истина така и не видях.
Видях лъжци към нея да да ми сочат.
С неистините сам-самин прозрях,
че хаосът е трайната посока.
И в този хаос няма мен и теб.
Конкретиката не е от значение.
Докрай достига само истински поет,
мултиплицирал се без полово сношение.
Изчетох библии да търся онзи псалм,
където безпогрешното постига смисъл.
Но вместо него Мефистофел дойде сам
с перфектен договор, без право на амнистия.
Животецът на свойте смешни колелца
подрусал ме изхлузи се крайпътно.
Петел от ранните зори за миг пропя.
Отречен три пъти, се възкачих на кръста.
© Младен Мисана All rights reserved.
