Aug 31, 2008, 8:55 PM

Пообъркани приказки

1.3K 0 26
 

Сбогувах се със времето разделно.

Отдавна стъпвам твърдо по земята.

Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -

не е дори от приказката... за ламята.

Килимчета летящи знам, че няма.

Ех, как би ми се искало да има!

Поне изтупването няма да е драма

и чак до двора да ги влачим трима...

А с приказките разделих си се отдавна.

Откак Синдбад на мореплаване замина.

(Така му викам вече на гурбета.)

Е, туй "вълшебство" хич не ме подмина...

Ами какво!... Като на Аладин не случих

и на вълшебния му дух във лампа стара!

В "наследство" само три деца получих.

(По приказките ги до три докарах...)

 

... Но да се върнем малко на ламята.

Бре, лъжат приказките, та и дим се вдига!

Със три глави! Ега си и лъжата!

От толкоз ламо-главие ми се повдига!

Едната - данните за тока ми събира.

А с щат е другата във данъчните власти.

Парите третата за парното прибира,

(От тук, че има още - ви е ясно...)

Четвъртата и петата - в комбина,

доплащане си търсят всяка пролет.

Дори и в космоса да мога да замина

ще слагат лихви и за извънземен полет...

И казват приказките, като отсечеш една

на нейно място само три се появявали!

Това ще да си е патент на древността.

(Или по български са го изкусурявали...)

Днес режа не една, а сто глави

и те си никнат като гъби във разсадник...

Разбрах, че даже "ножът да не спи",

ламята ще си следва моя з*ник.

Ще каже някой, "Брей, че битовизми!"

Ама така ни дърпат здраво за краката!

Понякога нелепи са като идиотизми,

но ден по ден ни скубят от крилата....

 

... И с още приказки отдавна се простих.

С онази - за вълка и седемте козлета.

Разбрах, че вълк и с единайсет не е сит...

(А, бе, какъв му е на тоз клозета?)

Я, казах вълк, че се присетих и за друга -

онази приказка на Шарл Перо.

За бабата и внучката - в задруга,

и за червена шапчица, но без перо.

Тя... шапчицата... пак си е червена,

но кой я носи, казва ли ти някой...

И вижда се - разменна е монета...

(Защо ли не възкръсне онзи Дякон!)

Отплеснах се! И в приказките да се върна.

Май спомням си и за едно момиче,

реката - жълтата - как мигом го превърна

във златно... (От Европа-та дотича).

Бе, май не беше точно тъй във рàзказа,

ама обърках се от толкоз фактология...

Е, друго си е да членуваш в приказка

и да си роден във царска зодия...

 

Припомням си Али Баба. О, онзи бедния!

Че и онез... май... двестате разбойници?

А и за Тимерлан се сетих... Тоз, последния

не би ги спрял и с дивата си конница...

Май всичко е за тази пуста златна ябълка!

То в наш'та приказка пак "братята" са трима...

Поне в едно на истинската подобаваме.

(... Дано народът да устиска и таз зима!...)

Ще млъквам, че ме чака вече манджата.

Пък и оплетох всичко... Приказки - с история...

А и над огъня ще си висим на канджата*...

 

Къде са, Боже, хановете ни от Фанагория!?!

 

 

 

 

 

 

 

*канджа - кука, ченгел

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Comments

Comments

  • разпиля ме из приказките и историята...мила Поли...
    а хановете от Фанагория отдавна ги няма...
    тъжно ме усмихна...страхотия си...
    с много обич, за теб.
  • Невероятна си, Поли!
  • Хановете отдавна ги превърнаха в джуджета...
    А иначе е чудесно, че въпреки всичко ни караш да се усмихваме по такъв непринуден начин!
  • Няма ги хановете днес, оковани са в прашните страници на историята.
    И Дяконът го няма, виси обесен на предателско въже.
    И приказките остаряха вече, времето ги пренаписа...
    Битовизмът ни връзва ръцете, а полетът е просто мираж...!
    По много оригинален начин си пресъздала една истина. Поздрав от сърце!
  • Еее, разби ме!
    От раз закачи ме на... "канджата"
    / от работната ми сфера е тя /.
    И нека все така да се забиват в ляво думите-
    със приказки като на Шарл Перо!
    Прегръщам те, мила!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...