Попитай всяко мартенско море
Недей да търсиш пролетните ми очи...
Не са хвърчило, кацнало в брезите,
дали Морето капките брои,
преди да ги нарони по скалите,
като сълзи от плачещи русалки...?
Във вторник трябва ли ми дъжд,
или ми стига люспичка от риба
да си разресвам светлата коса?
С небесен гребен може ли да стигам
до всяка нежна, тиха синева,
която хоризонтът ми рисува...?
(На гълъбите в човките – мъгла,
сълза в окото на небето плува.)
И пак е ден, а отговори няма.
Приличам ли на изгладнял врабец,
когото дебнат мартенските котки?
Морето днес е син конец,
привързващ всички стари лодки.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
