Feb 18, 2015, 10:56 AM

Попитай за мен

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Попитай звездите, те да ти кажат, когато те няма колко тъжа.

Попитай Луната и тя ще ти каже, как тиха молитва за тебе мълвя.

Попитай росата, тя ще покаже, сълзите солени от мойте очи.

Попитай тревата, тя ще ти каже, когато те няма колко боли.

Попитай небето - то е безкрайно, но знае всичките мои мечти.

Попитай земята и тя ще покаже, последните стъпки от моите дни.

Попитай вятъра, къде ме е сращал, защото ме няма навярно сега.

Попитай - ще чуеш "далече, далече", но всъщност съм там...
в безкрая - сама...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моарейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...