Попска история
На се́лото елитът се събрали,
Кмет, Поп и Даскала, сиреч,
кюфтенца с биричка хапна́ли,
а попът дръпнал дълга реч.
Във божия ни храм се светотатства,
Жените в село всеки ден,
за своите изневери изповядват,
с нечисти думи, чак се чувствам омърсен.
От днес аз заповед господна,
на тях нареждам, искам да ви споделя,
„Подхлъзнах се“, на мен да изповядват,
а не онез, мръснишките неща.
- Подхлъзнах се, прости ми, Отче !
мълвяха младите жени.
- Дари за църквата петаче
и нека Бог да ти прости.
Подхлъзваха се булки сутрин,
във плевнята със млад ерген,
подхлъзваха се рядко някой
а други, хлъзгаха се всеки ден.
По Коледа, Отецът се спомина,
душата му при Господ отлете,
А после, с новата година,
друг поп във селото дойде.
- Прости ми, Отче, вчера се подхлъзнах.
- Че що за грях е чадо, що да ти простя !?
Със кмета трябва да говоря утре,
от хлъзгане, жените да спася.
И пак, на селото елитът се събраха,
Кмет, Поп и Даскала, сиреч,
кюфтенца с биричка хапнаха,
и как е редно, попа дръпна реч.
Ти кмете за село́то си виновен.
Че улиците ни са само лед и кал,
Жените ни подлагаш в риск съдбовен,
Такова хлъзгане съм нигде не видял.
- Те, улиците ни добри са, попе.
Тук има някои неща...
- Не са добри! Повярвай, кмете!
Попитай своята жена.
Тя вчера, клетата, дойде при мене.
- Аз грешница съм, Отче, Бог да ме прости.
От два-три дена се подхлъзвам много яко.
От хлъзгане... дупе́то ме боли.
© Марко All rights reserved.
