Пораствам ли?
Пораствам ли? Та всичко в мен променям,
изхвърлям от душата всяко бреме,
премитам камъчетата бодливи,
и думи - ситниците пиперливи.
Приемам облаците, ветровете
и слънцето, дори и да не свети,
луната без звездите ù прегръщам.
Дали във друга аз не се превръщам?!
Даряваща, разбираща, по-зряла,
изпълнена с любов позакъсняла,
загърбвам Его-то си... ревността си,
видяла знаците на участта си.
Детето, тропащо с краче, прокуждам,
и зрелостта си смело днес пробуждам.
Ухае лотосът разцъфващ в мрака...
Докосвам мъдростта си... без уплаха.
© Таня Мезева All rights reserved.
