Поредна нощ не спя
обличам страховете си
да стопля влюбената
кожа. 
Тялото трепери, не от
студ, а от любов
така е.
Сърцето е прогизнало,
от неизляти сълзи, а душата е
претъпкана с неизречени слова.
Поредна нощ не спя,
гардеробът ми зловещо скърца,
прибрал мечтите ми зад
своите врати, отнел
съня ми, дарил ми
само страхове, които
да обличам в тъмните,
студени нощи.
Поредна нощ завивам всяка
капка нежност и любов, 
събличам всички дрехи,
страховете си да облека
и да тръгна да те търся
в облаци, луни, слънца. 
Поредна нощ не спя,
обличам страховете си,
но теб... все така те няма.