Oct 3, 2013, 12:13 AM

Поредна среща

  Poetry
647 0 2

Отново си при мен сега.

За кой пореден път?

Ти носиш мъка и тъга.

И идваш от отвъд.

 

Ти близо си. Нас ни дели

извадена кама.

Какви сме, или сме били -

поглъща ни тъма.

 

Напред тъй бях аз устремен -

със ярост и любов.

Но ето, ти ме питаш мен:

"Кога ще си готов?"

 

Ти вече си при мене... Виж,

аз вчера го разбрах.

След това кого ще посетиш?

Че всеки го е страх.

 

Какво ли да очаквам аз

от утрешния ден?

Затова, във този труден час

молете се за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...