Отново си при мен сега.
За кой пореден път?
Ти носиш мъка и тъга.
И идваш от отвъд.
Ти близо си. Нас ни дели
извадена кама.
Какви сме, или сме били -
поглъща ни тъма.
Напред тъй бях аз устремен -
със ярост и любов.
Но ето, ти ме питаш мен:
"Кога ще си готов?"
Ти вече си при мене... Виж,
аз вчера го разбрах.
След това кого ще посетиш?
Че всеки го е страх.
Какво ли да очаквам аз
от утрешния ден?
Затова, във този труден час
молете се за мен.
© Стефан Янев All rights reserved.
Нищо не знаем за утрешния ден...